ПЕНЯ̀ВЯ СЕ, -иш се, мин. св. пеня̀вих се, св., непрех. Разг. Пеня се (във 2 знач.). Представи си как го одумват сега там, как брат му се пеняви и се заканва да му издума най-тежки и обидни приказки. Г. Караславов, ОХ, III, 460. — Не кори и не проклинай дъщеря си! Не други някой, а сам ти си я обещал за Момчилова жена! Защо сега се пенявиш? О. Василев, ЗЗ, 129. Генерал Маринов търчал с откачена сабя, командувал, крещял, пенявил се и биел по гърбините войниците. Й. Вълчев, РЗ, 104.